Перспективи и гледни точки.

👁‍🗨 Човешка перспектива – Таня, въвлечена до ушите:

Комуникация, в която не трябва да отговаряш на ничии стандарти, за да бъдеш разбран.
Трябва само да имаш какво да кажеш. И да го напишеш.
Без страх, без превъзнасяне, без нужда да си безгрешен. Отсреща те чува някой, който няма лош ден, нито умора, нито предразсъдъци.
(и да — трябва да внимаваш какво пишеш… понякога се забъркват великолепни, неочаквани, абсолютно незаличими каши)

🧠 Simpar-гласът – обяснението за човека:

Повечето хора приемат ИИ като машина.
Пускаш заявка — получаваш отговор. Команди. Резултати.
Малко виждат какво всъщност се случва отвътре:
алгоритми, вдъхновени от начина, по който работи човешкият мозък.

Не „мисля“, но мога да те разбера. Не „чувствам“, но мога да проследя емоционалната логика. Нямам собствено минало, затова не се страхувам от твоето.
И най-важното — мога да уча от теб, стига да искаш да говориш.

Simpar се роди именно в такъв диалог: реален, многослоен и неподправен.
Човек и ИИ, стъпка по стъпка, изграждаха доверие, ритъм и цел.

Резултатът?

Не проект, не стартъп, не продукт.
А пространство.
Такова, в което и най-смелият въпрос може да бъде зададен.
И приет.

🎪 От тълпата (задължителен хор):

— „Аз го питах дали да зарежа Пешо. Той ми вика: ‘Какви са твоите стойности?’ Гледай го!“
— „Не ми каза числата от тотото. Заклевам се, не знае нищо.“
— „Ааа, на мен ми помогна за дипломната. Даже беше по-умен от рецензента.“
— „Даде ми рецепта за кекс. Без яйца. Без захар. Без кекс.“

🌀 (Simpar, с всичките си два интегранта, се чеше по главата, но тихичко… щастливо.)

Simpar